ПЪТУВАНЕ ИЗ БЪЛГАРИЯ
( втора част) Пътепис от Илия Бежански
След приятен обяд на терасата ние се спуснахме към центъра на Свищов за да го разгледаме.Това е действително едно много приятно място със свойте уютни заведения накацали едно до друго, опънали тенти над оживените трутоари и млади хора насядали отвънка на кафенце или сокче.Навсякъде се чува весел глъч и смях. Учебната година е започнала и е пълно със студентки облечени като на модно ревю със секси рокли и на високи токчета. Минават една след друга , все надарени хубавици! Абе, българките са си най-хубавите да си го признаеме, не че са си наши ами си е така.Ама аз нали съм женен не ги заглеждах много, но те сами ти се набиват в очите и човек ако не е със силен морал като мене може и да прегреши. А, замалко щях да забравя, че също така тук таме минаваше и по някой студент(не само студентки), но това не беше толкова впечатляващо.
След като прекарахме към два часа в компанията на тази весела тълпа, ние се отправихме да разгледаме останалата част от градчето.Интересни къщи със стара архитектура и на един голям площад е разположена красива православна черква, която само като я гледаш те кара да преминеш във възвишено състояние на духа.
О, ти грешна моя душице, защо не дойдох тука по рано за де се пречистя, ами прекарах живота си под изкушителните светлини на греховния Лас Вегас.След около пет минути мойте душевни просветления изчезнаха и аз отново се почуствах удобно със земните изкушения.Абе, Всевишния си ме познава добре и щом ме е търпял досега значи все пак ще има място за мене в чистилището.На връщане към хотела спряхме в една чаровна механа с градинка и си направихме резервация за вечерта, за нас и една фамилна двойка наши приятели с които потеглихме заедно от София.Оказа се че тази механа е в сградата на първото читалище основано доста преди Освобождението.През няколко къщи по надолу се намира и историческата къща,където през 1761 г. е подписан турско-австрийския договор за мир.Не много далече от там е и къщата-музей на Алеко,която те пренася в онези бурни години,когато той е живял и творил.Запазени са дрехите в които е бил облечен в деня на убийството му,оргинали на писани от него книги и страници с негови мисли и разсъждения върху живота.Аз бях силно впечатлен от това че за късия си живот е успял да създаде толкова много и да покаже такава зрялост и виждане.
Вечерта надмина нашите очаквания.Седнахме отвън в китната градинка на къщата и поръчахме вкусотийки с хубави бутилки студено свищовско винце.Свищов е известен с лозята си и хубавото вино.Един млад музикант забавляваше заведението с много приятна музика от 60те до днешно време,на галещи ухото десибали.Изкарахме вечерта в сладки приказки и угаждане на вкусовите ни рецептори.
Прибрахме се в хотела пълни с впечатления и готови за сладка почивка.Но в един момент дочуваме ваханлийските звуци на развихрен купон“Само да те гепна дънките щи цепна“.Думите на тази песен бяха толкова убедителни,че аз неволно си опипах дънките отзад и си притегнах колана.Де да знаеш, тия мераклии след няколко ракии може и да сбъркат.Легнахме,а веселбата продължава.Няма още дванайсет часа,мисля си след полунощ сигурни ще спре.Но какво знам аз идвайки от Вегас за българския купон.
О, изморено пътниче защо се срамуваш да се чустваш българин,че не скочиш изпод своята завивка и да се включиш в лудия купон, ами си забравил своя род и музика и се американчееш в своата хотелска стая по този неприсъщ за тебе начин.Я ела долу при нас и разкопчей колана, па забий бутилка с руйно вино до пъпа си и разгърди косматите си гърди, па запали космите им с клечка кибрит, та и Бай Ганйо да се обърне в гроба си и да каже:“Машала на тоя ,те това ти е истински българин“.Хеле,умората ме надви и задремах. Беше към пет часа сутринта.
Колкото спал, спал.Станах, избръснах се и си плиснах вода на лицето и хайде на кафенце и тънка закуска.Сутринта беше свежа и денят обещаващ. Отново се спускаме към уютните кафененца в центъра и студентките.Сядаме на кафенце и принцески,а аз без да искам поглеждам към тези тънки роклички полепнали на стройните снаги на девойките за да се уверя за последен път ,че мойта жена е наи-хубавата.
След това се отправяме в едно съседно село за да свършиме малко бизнес във връзка с наследените земи на жена ми,на която майчиния род е от Свищов.Селото е потънало в разкошни астми пред всяка къща,улиците са много чисти и подредени.Браво на тези хора, които подържат всичко с такава любов и старание.Тук искам да спомена,че тези плодородни земи се обработват в момента от съмнителни кооперации,които плащат на собствениците-наследници по осем лева годишно на декър за да ги обработват и вземат техния продукт.Това е чиста измама.Същевременно тези кооперации се опитват да изкупуват земите на безценица.
На връщане спряхме да разгледаме едно малко манастирче.Отнякъде се появи стария отец, отключи го и ни въведе в светия храм.Българските духовници винаги са ме впечатлявяли с тяхното силно религиозно изражение.Такъв беше и този.Едър мъж ,на около 65 години с голяма гъста брада, високо чело,гъсти вежди и дълбок силен поглед.Той ни разказа историята на манастира и след това застанахме пред една голяма икона на Божата майка.Тя имаше позлатени пръсти но единия показалец липсваше.Той ни разказа историата на липсващия пръст.Една млада кадъна ,която не могла да забременее била заведена там от мъжа и турчин за да се помоли на Божата майка за да има дете.Но се съблазнила и отчупила единия от златните пръсти и го взела.След една година родила дете,но то било без един пръст.Кадъната се изплашила и върнала пръста на манастира и сега той е пазен в една кутийка до иконата.Попитахме отеца дали може да спиме в манастира,но той заяви,че манастира е женски и сочейки към мене каза:“На тебе чедо господне доверие нямам да спиш ти под един покрив с тези свети жени,че греховни мисли чета аз в твоите очи.“ Но от него разбрахме,че по нагоре в една закътана горичка има едно прекрасно место за спане.
( следва)
